Богдана Карадочева: Не съм гледала “На всеки километър” с моето изпълнение на “По-добре късно, отколкото никога”

Богдана КарадочеваБойко Борисов за пореден път избра с песен да онагледи някои свои политически тези. При това става дума за една малко позабравена песен от култовия филм „На всеки километър”, с който изгря звездата на политическия му опонент Стефан Данаилов. Който пък е близък приятел на президента Георги Първанов… Това стана само броени дни, след като премиерът афишира пристрастията си към фолка с подчертаване ролята на хитовото парче „Бяла роза” на пайнерката Славка Калчева за доброто настроене по сватбите. “Има една песен: “По-добре късно, отколкото никога”. Нашите мерки може да са закъснели, докато неговите коментари дойдоха “никога” - тогава, когато ние сами разбрахме за реалностите”, каза Борисов в опит да разобличи държавния глава, несправедливо критикуващ икономическата политика на неговото правителство. Спомняте ли си и вие тази хубава песен „По-добре късно отколкото никога”? „Клипът” към нея, който може да бъде открит в интернет представлява кадри от епизод от филма за майор Деянов. А „певицата” в него е всъщност актрисата Силвия Рангелова, „пееща” с гласа на Богдана Карадочева. Автор на текста е Богомил Гудев, в чийто „актив” влизат и стиховете от “Честит рожден ден”, “Детство мое”, “Бяла тишина”, “Вече свърши хубавото време”… Композитор е Атанас Бояджиев, а аранжиментът е дело на Стефан Димитров.

- Г-жо Карадочева, след репликата на премиера, в която той цитира песен от вашия репортоар „По-добре късно отколкото никога”, дали се увеличи интереса към нея? Всъщност харесвате ли си я?
- Да, това е много хубава песен. Аз я имам в нов аранжимент, всъщност и вече не е само на винилова плоча.

- Как се срещнахте вие с тази песен? Кой ви предложи да я изпълните?
- Атанас Бояджиев. Тя беше за филма „На всеки километър”, след това малко я префасонирах.

- Какво ви хареса в тази песен?
- Текстът. И музиката, разбира се, много е хубава. Всъщност цялата песен ми харесва. За мен хубава песен се получава тогава, когато има добро съчетание на текст и музика. Това е моят стил – шансонът.

- А как точно се получи – песента бе написана специално за филма или за вас, пък след това е избрана за епизод от филма?
- О, не мога да ви кажа. Мисля, че за филма.

- Стана ли популярна след излъчване на филма? Казано по модерному стана ли хит?
- Да. Започна да се слуша, пеех я по концерти. Публиката много я харесваше. По това време, когато трябваше да кажат поговорката „По-добре късно, отколкото никога” винаги си го запяваха.

- Дали без филма би имала същия успех?
- Да, разбира се. Филмите минават, музиката остава. Това е моето мнение.

- Вие запознахте ли се с актьорите от „На всеки километър” покрай песента?
- Аз със Стефан Данаилов се познавам от сто години, и Силвия също, но не съм имала нищо общо с филма. Не съм била на снимачната площадка, влязох си в студиото и си изпях песента.

- А защо Силвия Рангелова е на единствения клип към тази песен?
- Защото тя уж я пее във филма, е, с моя глас. Аз даже честно да ви кажа, тази серия не съм я гледала. Едно време почти никога не можех да гледам телевизия, защото пътувах много, а сега пък съвсем. Къде ще гледам „На всеки километър”…

- Оказа се, че Богомил Гудев е изключително интересен автор, текстописец на много хитове. В същото време обаче е недолюбван от предишната власт. По спомени на негови съвременници тогавашната критика го обявила дори за „некадърен” поет.
- Той е изключително интересен автор. Богомил Гудев правеше това, което сега аз се опитвам да правя – да пиша текст по музика. Това не е поезия, защото при нея сядаш, идва ти музата – както казва Висоцки „поседела немножко и ушла”… Съвсем различно е да се пише по музика. Аз всъщност нямам чак толкова много песни по негови текстове. Мисля, че Мими Иванова има повече. Познавахме се, разбира се, но не сме били много близки. Вижте, навремето нали знаете, че имаше Съюз на писателите и в него допускаха само т.нар. мастити автори.

- Да, тези, на които им издаваха многотомници, които никой не четеше. Помня малко от онова време.
- Да, така е. Лоши книги на хубава хартия.

- Как мислите – дали съвременните поп изпълнители затова не успяват да грабнат сърцата на публиката, защото имат понякога направо калпави, безсмислени текстове?
- Вие имате много грешно мнение. Това, което правят по телевизиите с тези чалгаджийки, си е музика за кръчмите. В който и град да отидете, вижте какво слушат хората в кафенетата – нашата музика. Те ни знаят песните наизуст. Но няма концертна дирекция, които да организират концерти. Има някакви частни организации, които канят предимно чалгаджии. Сигурно, защото тези, които поръчват музиката, харесват точно това, но хората харесват нашите песни. Аз в което такси се кача, шофьорът ми запява някои от моите песни.

- Питах ви не за поп фолка, а за поп музиката…
- Правят се нови песни, албуми, но не се разпространяват достатъчно адекватно. Иначе е вярно, че повечето текстове сега са слаби. Така е, защото певците сами си ги пишат. А за да измислиш един текст, трябва да имаш някакъв опит в живота, трябва да си преживял нещо, да си прочел доста неща. Не можеш да редиш само думи без смисъл.

- Вие изпявахте поезия…
- Имах едни снимки за 24 май и прочетох едно стихотворение на Маргарита Петкова. Ако нямате книгата „Всичко”, купете си я да видите какво значи поезия. Тя е съвременен човек – така мисли, така пише. Аз съм изпяла една трета от стиховете в тази книга. Да, пея по силни текстове. Тези песни съществуват и това, че не ги пускат, си е за тяхна сметка.

- Като че ли в поп фолка понякога има силни текстове…
- Не знам, не слушам тази музика, не мога да ви кажа.

- Как се опазвате? Интонационната среда ни е такава, че няма как да не си в течение с тенденциите в поп фолка, той звучи отвсякъде.
- Ами просто веднага сменям станция на радио или телевизионен канал. Не ги слушам, не мога. Страшно е, че не можем да опазим децата си, много е страшно.

- Какви емоции предизвиква сега у вас тази песен? Кога за последно я изпълнявахте?
- Скоро, преди година имаше честване на Богомил и я пях. Много добре се прие от публиката.

- Продължавате да сте вярна на шансона, така ли?
- Винаги. И такава ще си умра.

- Съгласна ли сте с твърдението, че българите обичат песните с мелодия?
- Разбира се. И хубавите текстове. Когато пея някъде, хората знаят моите текстове, плачат, вълнуват се. Това е друга емоция, съвсем друго нещо. Помнят се и най-старите песни.

- Поласкана ли сте, че премиерът познава творчеството ви?
- Всички познават творчеството ми.

Интервю на Мария Филева за “Всеки ден”