Богдана Карадочева: Започнах да пиша спомените си в книга

Богдана Карадочева- Чух, че ще издавате нов диск, г-жо Карадочева?
- Записала съм вече две песни. Трудничко стават при мен нещата, защото съм перфекционист и държа най-вече на текстовете. От години работя с Маргарита Петкова. Пеят ми се интелигентни текстове. Омръзна ми от простотията, която се шири. Старая се да пазл хигиена на слуха си. а концерт не съм мислила, защото е много сложно. вързано е със спонсори и пари. Ако ще правя такъв, ще искам да е с жив оркестър. Но няма да моля никого. А в тази криза никой не дава пари.

- Смятате ли, че интелигенцията е изтикана в ъгъла?
- Не обичам думата „интелигенция", която е руска. Има умни хора, които няма къде да бъдат тикани, защото винаги са били в ъгъла. Навремето имаше писателски кафенета. Сега няма къде да се виждаме, събираме се из къщите си. Моят кръг от приятели е от поети и хора на мисълта. Говорим си за неща, които ни вълнуват.

- Не ви ли е мъчно, че каузата, за която се борихте в зората на демокрацията, сега се изразява до 15 души в парламента?
- Това няма значение, а и рейтингът се вдига. Нашият народ е много странен. Тръгва като стадо след някого, Жорж Ганчев дори щеше да стане президент. Никой не разбира, че животът е в неговите ръце. Точно по този повод Васко Найденов, който е един непримирим борец, ми разказва, че минал покрай един луксозен хотел онзи ден, а отпред - огромна дупка. Влиза вътре и казва на портиера дали не могат да изсипят две кофи с пясък отгоре. А той отговорил: "Трябва да се помисли по този въпрос". Ние сме някаква много специална нация. Както казва Иван Хаджийски: "При Великото преселение на народите тук са останали онези, които не са могли да продължат".

- Вие сте сред малкото, които не промениха идейните си убеждения.
- Не трябва да се впускаме днес към царя, утре към Бойко Борисов. Аз съм последователна. Харесвам Иван Костов, защото той говори истини и е голям държавник. Това, че го хулят и оскърбяват, е за сметка на тези, които го правят. Никой човек не бива да бъде хулен, особено от християни, защото всеки носи своя кръст.

- Поддържате ли отношения с него?
- Да, много често.

- Какво му казвате, когато го видите?
- Че го обичам.

- Простихте ли на тези, които са репресирали семейството ви по време на комунизма.
- Преживели сме много. Убиха баща ми. По-късно се опитаха да ни изселят. Тормозеха брат ми. В началото пеех с фамилията Иванова, защото не ми даваха да съм Карадочева. Тези неща са белязали живота ми, но аз съм силно вярваща и знам, че за всекиго има възмездие. Много разчитам на Бог, опирам се на него. Майка ми и баба ми са ме възпитали по този начин. Спазвам всички традиции, но те нямат общо с вярата. Нея я нося в душата си. Ходя всяка неделя на църква.

- Кои са били най-силните ви изяви през годините?
- Много са. Имала съм върхови точки. Тези дни започнах да пиша спомени и си дадох сметка, че наистина съм била много щастлива в работата си. Помня как Бруно Кокатрикс, собственик и директор на зала "Олимпия", дойде при мен и ми каза, че е настръхвал само от два гласа - моя и на Едит Пиаф. Покани ме да пея там, но не ме пуснаха. После, когато отидох в Париж, той беше болен. След това бях ангажирана от "Полидор" да правя записи, изпратиха ми песните, трябваше да пристигне фотограф за билбордове в Германия, но тогава прибраха Генко Генов, който беше връзката, и всичко се разпадна. И така се случва все при мен. Но не съжалявам, това е моята съдба. Бог знае защо го е направил.

- Дразни ли ви това, че доста от изпълнителите от вашето поколение бяха оплюти?
- Жалко е да се прави това. Такива хули и злоба няма никъде. За мен пишат непрекъснато за някакви милиони. Това са абсолютни глупости. Имала съм два хотела в Слънчев бряг. Слагат и тях и изведнъж изчисляват, че съм милионерка.

- От година вече сте баба.
- Това е най-хубавото нещо. Навремето майка ми обясняваше как обожава внука си, а аз не вярвах. И изведнъж, като видях малкия сега, го обикнах от първия миг. Кръстен е на дядо си
Димитър. Ходи като Чарли Чаплин, има шест зъба. Умирам за него.

- Говори се често вашите бракове - общо три. Това много ли е според вас?
- Не ме притеснява. Елизабет Тейлър е имала седем, а аз само до три ги докарах. Но това ще го опиша в книга, която подготвям сега. Надявам се да се получи нещо свястно. Имам интересни срещи с Висоцки, с Жан Маре.

- Разкажете за сина ви.
-
Синът ми завърши на 17 години и отиде да кандидатства сам във ВИТИЗ кинорежисура. Съгласих се, защото мислех, че няма да бъде приет. Това е работа за по-улегнали хора. Когато отидох пред ВИТИЗ и видях, че той е на втоpo място, щях да падна. Обича професията си, има студио, в което работи със свои колеги. Правиха няколко проекта за БНТ, сред които и "Голямото четене". Засне игрален филм - "Преследвачът". Не обича да се бута. В това отношение прилича на мен. Жена му е архитект! Много искам да се оженят двамата, защото този съюз сега не е богоугоден. Аз съм за истинските неща, така че се ожених три пъти. Жалко само, че не съм била с бяла рокля.

- А защо спря предаването "Почти полунощ е"?
- Много ми е мъчно за него. Беше чисто и истинско, но мизерно. Нямахме студио, не сме получавали никакви пари. Свързах се с една галеристка, която да осигурява картини за декор. В първата част на предаването правехме портрети на велики музиканти като Вили Казасян, Людмил Георгиев, Йосиф Цанков, с Емил имахме уникално издание. Тези хора ги няма вече, но никой не се интересува от тях днес. Живеем в много бездуховно време. Предаването беше спряно, когато гърците купиха Нова телевизия. Те не знаеха кои сме аз и Васил.

- Какъв е рекордът ви за пеене?
- 17 участия за един ден. Първото започна в 10 сутринта, а последното - в 2 след полунощ. След него стоях 20 минути във фоайето и не можех да изляза от него.

Интервю на Владимир Николов за вестник „Галерия”