Бенцион Елиезер

Бенцион Нисим Елиезер е роден е през 1920 в София, починал през 1993. През 1945 започва самостоятелно да се учи да свири на кларинет. Две години по-късно постъпва в Теоретичния факултет на Държавната музикална академия, където през 1951 завършва специалност музикална педагогика, а през 1953 - втора специалност композиция и диригентство. Ученик е на композитора Парашкев Хаджиев и на диригента Асен Димитров. Още с дипломирането си започва да работи като асистент в Академията, а от 1960 е редовен преподавател по хармония. През 1970 става професор, а от 1972 до 1986 е заместник-ректор. Между 1955 и 1960 е диригент към естрадния оркестър на Радио София (днес Биг Бенд на БНР), с който прави множество записи. В периода 1956-58 дирижира и оркестъра на Държавния сатиричен театър. Творческата си кариера като композитор започва през 1950. Автор е на над 30 масови песни, над 250 обработки на народни песни, произведения за симфоничен оркестър („Добруджанска сюита“, 1956), творби за камерен оркестър и пиано, музика към театрални постановки. Автор е на музиката за множество популярни и естрадни песни, сред които „Обещай ми последния танц“ на „Щурците“ (1968) и „Чудо“ по текст на Дамян Дамянов, в изпълнение на Лили Иванова, която през 1982 печели първа награда на фестивала „Златният Орфей“.