Атанас Косев: Забраних на Стефка Берова да ми пее песните

Атанас Косев- Наско, знам, че си голям приятел с Иван Славков - Батето? Той ли те доведе в телевизията?
- Аз съм в телевизията отпреди Леда Милева даже. От 1966 г. Той дойде по-късно. С Иван сме много добри приятели и бяхме почти денонощно заедно, защото работехме, но и живеехме. Обичахме да си пийваме. Жените не ни бяха безразлични, както знаеш.

- Лесно ли се работеше с Батето? В смисъл, той като беше женен за Людмила Живкова, нямаше как да има проблеми и да иска пари за телевизията. А телевизия се прави с пари, това е известно.
- Телевизия се прави не с пари, а с много пари. Ще ти разкажа един много голям куриоз по въпроса какво можеше Иван. Седим в кабинета и си пием кафето, някъде към 11:30-12. Не бяхме отворили още бутилката с уиски, защото още беше рано. Говорим си. В това време вратата се отваря с трясък и влиза директорът на техниката. Влиза задъхан: „Другарю Славков, голям проблем!”. “Какъв е проблемът?”, пита го Иван. “Проблемът е, че предпоследният ПТС се скапа и останахме само с един ПТС. Не можем да работим”. Иван се обади на секретарката, на Бубата: „Можеш ли да ме свържеш с Белчо Белчев?” Тогавашният министър на финансите беше Белчо Белчев. Звъни тя и намира министъра. Свързва ги двамата. Иван вдига и му казва: “Трябват ми 500 хиляди долара!” А Белчо го пита: “В колко часа?” ПТС-ът беше купен на другия ден и нямаше проблеми. Така се работеше.

- Имал ли си проблеми с Батето? Нещо да сте се карали?
- Аз съм се опитвал, но не става.

- А, ти си се опитвал да се скараш с него, значи!?
- Опитвал съм се да се караме за мадами, за друго нямаше за какво.

- Опитвал ли се е Славков да влияе на програмата или например на наградите на “Златния Орфей”?
- Никога! Голям куриоз стана на един “Орфей”. Аз имах една песен, която се изпълняваше от Лили Иванова. Песента беше страхотна. Обадих се по телефона на Лили. Казвам й: „Имам страхотна балада. Хайде да участваме на “Златния Орфей”! Тя ме пита: „Ама ще вземем ли “Златния Орфей”?” “Ще го вземем, разбира се!” Ванко Пеев направи аранжимента. Бях сигурен в песента. Страхотен аранжимент. Отиваме на “Златния Орфей”. Лили пя като богиня. Цялата зала беше екзалтирана. Бяха полудели по Лили. Иван тогава беше генерален директор на телевизията. Заседанието на журито беше докъм 2-3 часа през нощта. Като че ли кой знае какво заседаваха! Всички знаехме, че с две ръце ще бъдат за Лили. Обаче имаше един, ти го знаеш, журналист, който излезе от заседанието на журито и каза: “Златния Орфей” взема Бисер Киров!” Той - като композитор, Димитър Методиев - като поет. Димитър Методиев тогава беше съветник на Тодор Живков. Ние всички бяхме потресени от това. Тогава Иван много се ядоса. Той не беше влиял на журито. Аз тогава не взех “Златния Орфей”. Всички бяха потресени от това решение.

- А Лили разсърди ли се, че не взе наградата?
- Лили в момента, в който разбрала, че не печели наградата, в което беше сигурна, си взе багажа и тръгна за София - ако ме беше видяла, щеше да ме направи на мат и маскара.

- Лили вече е скарана с доста от композиторите на песните си. Ти забрани ли й да пее твоите?
- Не, на Лили не съм забранил. Забраних ги на Стефка Берова.

- Да се върнем на Батето. Сваляхте ли с него чужденките по “Орфеите” и покрай новогодишните програми? С коя от тях “веселбата” беше запомняща се?
- Имаше една страхотна певица, Фара Мария. Беше кубинка. Страхотно гадже! Забъркаха се там Янчо или Иван. Кой кога я... това не мога да ти кажа.

- Кои други певици са те впечатлявали? Например помня, че с Алла Пугачова на “Златния Орфей” бяхте балкон до балкон в хотела…
- Алла е световна певица. Ние живеехме в съседни апартаменти. Обядвахме и следобед Алла идваше на моя балкон и си пиехме по 2-3 водки. Да, защото Муслим Магумаев, който имаше рецитал на “Орфея”, излизаше да пее на 7 водки. Имаше едно момче от министерството им. То беше ръководител на групата им. Та ние си пиехме с Алла водката всеки ден, а то към 4 часа я подбираше за репетиции.

- Помниш ли, че по баловете, които Батето правеше като шеф на телевизията, бай Тошо като идваше, ходеха и му пъхаха бележки по джобовете, за да вземат по някой апартамент?
- Аз знам и за Сатирата, и за други места. Бай Тошо си имаше тефтерче. Между другото, той мен много ме уважаваше. Обичаше мои песни и ме тачеше. Но да ти кажа каква беше системата на бай Тошо. Никой не я е казвал досега. Той ходеше много на премиери - и в операта, и в театъра. Винаги, когато отиваше на премиера, после имаше коктейл. Винаги до него имаше момичета, мадами, известни артистки. Той се държеше много ларж. Сядаше и казваше: „Абе, като седна и знам, че ще ви трябват един-два апартамента!”. Той сам започваше разговора. Много артистки си признават, че са получавали апартамент от Тодор Живков.

- А Батето ползваше ли си положението, за да сваля гаджетата?
- Не, но те се натискаха и го гонеха него. Натискаха се, защото е спортист. Много хубаво момче. Дали защото е зет на Тодор Живков?! Имало е и такива презумпции. Имали сме и заедно гаджета.

- Промени ли се Батето за толкова време?
- Не. Живее си живота. Ларж е. Искам да ти кажа, че той е помагал не на десетки, а на стотици, може и на хиляди хора, защото имаше възможност за това. Дори на непознати. Помагаше по всякакви поводи. Не съм чул да каже някой лошо за него.

- Вярно ли е, че си имал предчувствие за катастрофата на самолета, в който са пътували Паша Христова, оркестър “София” и Борето Гуджунов?
- Ти помниш, навремето работехме в жълтата сграда. В моята стая, зад гърба ми, на стената, имаше един афиш с Паша Христова. Веднъж падна върху главата ми тоя афиш, отлепи се. Закачих го. Втори път, трети път - пак пада плакатът на Паша Христова. Пак го закачих. И там, в моята стая, бяхме Митко Стойчев, Иван Радоев, Пъпеша, когато дойде Борето Гуджунов нещо по работа. Говорихме си и като си тръгва той, аз го спрях на вратата на третия етаж...

- А те заминават за Алжир на другия ден?
- Да, и той ми казва: „Боли ме един стомах, не ми се ходи и без хонорари...”. А пътуват 13 души. Числото 13! Командировка, без хонорар, за Алжир, понеже София и Алжир се побратимяват. Имаше такива моменти. Оплакваше се момчето. А ние имахме една песен “Надежда”, той я пееше: „Каквато искаш ти бъди, само да си жива”. Гледам го Борето, само се превива, хванал се за стомаха. И му викам: “Какъвто искаш ти бъди, но само да си жив”. На сутринта… разбрахме за катастрофата. Аз много се разстроих. Кирил Василев ми каза, че Мария Нейкова е загинала. Към 3-о студио се разплаках. Колегите се чудеха, защото още никой не знаеше.

- Тя беше изгоряла по краката, надолу…
- Той ми каза, че и тя е загинала. После се оказа, че Мария е оживяла. И какво става. Те отиват в самолета. Борето Гуджунов сяда на задните седалки, вдясно. Били са два екипажа на самолета, които са летели за смяна в Алжир. Стюардесите, които ще остават в Алжир, седнали с Борето да си хапнат луканка и си правят ха-хо - хи-хи. Паша сяда отдясно, обаче не си слага колана. И така, когато излита самолетът, се получава този взрив, при което става някакъв вакуум. И понеже са без колани, това ги изсмуква. И Паша така си отиде. Самолетът се приземява на едното крило и те скачат от вратата, от високото. Тогава Иван, тромпетистът, много мъжко момче, бута Борето и Мария Нейкова да скачат. И какво става с Борето Гуджунов?! Много се уплашил. Горят му ръкавите на сакото и започват да му горят ръцете. Борето живееше с Емилия до стадион “Спартак”. От летището до стадион “Спартак” е бягал пеша! След около седмица се срещнахме и аз му преразказвам това, което стана в деня, преди да тръгне. А той няма спомен. Беше му се изтрил споменът, че сме се виждали и че сме говорили въобще!

Интервю на Жоро Захариев за BLITZ