Атанас Бояджиев: Тодор Живков ми спаси наградата за „На всеки километър”

Атанас Бояджиев"Нас черевното знаме роди ни, нас не ще ни уплаши смъртта. Ние сме на всеки километър и така до края на света". Рефренът от песента към сериала "На всеки километър" и до днес се знае наизуст от хората в цяла България. Но почти никой не е наясно с любопитната история около създаването на музиката, с която израснаха няколко поколения. Авторите са двама Атанас Бояджиев и Петер Ступел. "Поетът Найден Вълчев беше написал текста. Двамата със Ступел трябваше да направим музиката. Петьо измисли началото. Но после нещо явно е зациклил. Видяхме се и ми каза: "Направи втората част. На мен нещо не ми идва как да продължа". Седнах и изпрасках цялата останала песен за един час. Понякога става така, че нещата се получават от само себе си. Всички от екипа усетиха, че това, което с Петър бяхме направили пасва отлично на текста и на идеята на филма", казва днес Атанас Бояджиев. "На всеки километър" е сериал, поръчан от Държавна сигурност и ЦК на БКП в чест на 25-годишнината от 9 септември 1944 година. Всички, които са ангажирани със създаването на сериала са наясно, че гафове не трябва да има. Продукцията е призвана да покаже, че българското кино е не по-лошо от западното. Така, както британците си имат Джеймс Бонд и Шон Конъри, ние си имаме майор Деянов и изгряващата тогава звезда Стефан Данаилов. "Сериалът предизвика нечуван фурор. Имаше само една черно-бяла телевизия, с един канал, който вървеше по няколко часа в денонощието. Ние нямахме телевизор и се събирахме да гледаме в Петър Ступел. Така правеше цяла България. По няколко семейства заставаха пред екрана и коментираха сериите. Рейтингът ни беше 99 на сто сред всички, хора, които разполагаха с приемник. Сега е много по-трудно. Има куп канали, конкуренция от чужди продукции, направени с много пари. Въпреки това, "Стъклен дом" успява да се държи в челото на класациите. "Забранена любов", който върви по Нова телевизия, не може да постигне този рейтинг. Може би, му липсва добрата реклама. Радвам се за Стефан Данаилов, който успя да прекрачи в две коренно различни кино епохи. Тази на черно-белите филми и сега в дигиталния свят. Когато всичко се прави по съвсем различен начин", казва Атанас Бояджиев. В края на 60-те години "На всеки километър" е истинска сензация. Черно-бели картички на актьорите се продават като топъл хляб. Хората в ЦК на БКП са щастливи. Филмът надминава и най-смелите им очаквания. Време е да се раздадат наградите за добрата работа. "Събраха ни на специално тържество с цялото Политбюро. Поздравяваха ни, ръкопляскаха ни, стискаха ни ръцете и ни тупаха по рамото. Получихме "Димитровска награда", която имаше и парична стойност. Дадоха ни 5000 лева, които трябваше да се разпраделят между композиторите, режисьорите и сценаристите. Падаше се някъде около 400 лева на човек. Половината веднага ги отеделихме за царски банкет в един хубав софийски ресторант. Останалите също хвръкнаха бързо. Толкова бяха парите от "Километрите". Любопитното е, че самия държавен глава Тодор Живков и други важни членове на политбюро се застъпили за нас композиторите. На срещата с партийните големци настрани ме издърпа Пеко Таков (верен съратник на Живков, дълги години е негов заместник в Държавния съвет - б.а). Каза ми: „Другарю Бояджиев, ваши колеги, композитори настояваха, че вие няма нужда да получавате награда. Вашата работа не била толкова важна”. Живков се застъпи и каза, че дори само песента "На всеки километър" е достатъчна, за да получите отличие. Но имайте едно на наум какви колеги ви оценяват", спомня си Бояджиев. Не липсват и инфарктни моменти по време на работата. Графиците трябва да се спазват много точно. За да може после всички да получат премии. Техническата работа на композиторите идва след като вече всичко е готово и монтирано. Ступел и Бояджиев ангажират една известна певица да изпее парче, към един от епизодите. Всичко е уговорено, но в последния момент изпълнителката се разболява. И отказва ангажимента. Двамата мъже се виждат в чудо. Всяко закъснение ще остави целия екип без премии. В този случай вината ще бъде тяхна. Както обикновено се случва, решението се оказва пред очите им. "Петьо попита: Защо жена ти не изпее песента, сигурно ще успее да се справи". Така и става. Съпругата на Атанас Бояджиев, Лина, също става част от филма, който се превръща в любим за Тодор Живков и хората от властта. Кариерата на Бояджиев го отвежда за още една лична среща с бившия първи. Това става след като Живков се влюбва в друга негова песен. Парчето печели и престижната награда "Златен Орфей". Казва се "Сън сънувах". Изпълнява го дуета Маргарет Николова и Кирил Семов. Годината е щастлива за Бояджиев - 1969. Тогава е преимерата на сериала. А песента му "Сън сънувах" печели голямата награда на фестивала. "Живков ни покани в кабинета си. Почерпи по един коняк. Каза ни, че отдавна е чакал да се появи такава песен. Хората много я харесаха. В един магазин за плочи, където обичах да ходя, продавачката твърдеше, че никога преди това не имало толкова много продажби. Явно и самият Живков бе сред почитателите на песента. Държа се много харабийски с нас. Накрая на разговора каза: "Ами, хайде сега. Поискайте си нещо". Явно беше свикнал всеки, който ходи при него, накрая да иска нещо за себе си. Имах проблем с един имот в Панчарево. Бяха ми го отчуждили. Но реших да не занимавам Живков с това. После колегите ми се чудеха на акъла. Защо не съм си оправил нещата, след като вече съм бил при самия Живков. Но каквото има да става, в крайна сметка се случва. През 1990 година, 21 години по-късно, ми върнаха този имот по реституция", разказва Атанас Бояджиев. Неговата музика е свързана и с друг култов български сериал. След "На всеки километър" Бояджиев пише музиката за филма "Капитан Петко Войвода". Тази лента повтаря успеха на "Километрите". Песента също се запечатва в съзнанието на зрителите. "Най-ярките ми спомени от "Капитан Петко Войвода" са свързани със срещите на екипа с хора от Родопите. Интересът към актьорите беше огромен. Затова се реши да има нещо като турне в страната. Организираха се срещи в различни градове със зрителите. В районите, където живеят български турци беше най-впечатляващо. Хората искаха да носят на ръце актьорите и режисьора. Сериалът беше показал за първи път на екран, че не всички турци са изроди и убийци. Някои от тях са били съвсем нормални и добри хора. От друга страна, сред българите не всички са били благародни патриоти. Доста предателства понася и самия Капитан Петко Войвода. Това не е скрито във филма. Подобни неща са част от всички исторически епохи. Важното за мен, е че, музиката и от "Километрите", и от "Петко Войвода" заживяха собствен живот. Въпреки, че от хората, които сме правили тези филми, останахме да стърчим само няколко човека. Останалите смениха световете. Но и до днес хората обичат да гледат тези истории. И за войводата и за майор Деянов", казва Атанас Бояджиев.

Кристиан Иванов за „168 часа”