Аспарух Лешников бил любимец на президента Рузвелт

Аспарух ЛешниковЗа възрастните името на Аспарух Лешников, изпълнителят на незабравимите песни “Белокаменна чешма”, “Не ме чакай”, “За нашата раздяла”, “Тъгата на изоставения”…, е легенда. Няма български изпълнител, който може да си съперничи с него по международна известност, тираж на издадените плочи и броя на концертните турнета. Това се отнася както за певците от “лекия жанр”, така и за сериозните ни оперни изпълнители. Въпреки чудовищните превратности на съдбата този дребен, възрастен човечец е весел и вечно засмян. Таланта му открива маестро Атанасов във Военното училище в София, а учителите му Иван Вульпе и Петър Райчев бързо разбират, че България е тясна за този човек. С тяхна помощ той заминава за Берлин. Печели една от четирите стипендии в Берлинската консерватория, макар че се състезавал с цели 180 кандидати! Успехът на създадения от него първи вокален състав, наречен “Комедиен Хармонистс”, e поразителен. Те изнасят концерти в цяла Европа - Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Италия. Под творческия псевдоним Ари Лешников нашият сънародник става един от любимците на Гьобелс. Като министър на пропагандата в Третия райх той прави всичко възможно, за да уреди турне на групата в Америка. Един ден “Комедиен Хармонистс” действително се озовават в Щатите и превземат страната с щурм! Америка е покорена, очарована, хипнотизирана! Америка е в краката им! Едва през шестдесетте години на миналия век успеха на “Комедиен Хармонистс” успели да повторят “Бийтълс”. Негови верни почитатели стават такива изтъкнати личности като президента Рузвелт, крал Олаф, Вилхелм Фуртвенглер и много други. Ари Лешникоф бил открит и от киното. Той е участвал в множество филми, като негови партньорки са знаменитости от ранга на Марлене Дитрих, Роза Валенти, Ани Ондра! Казано е обаче: “Няма пълно щастие”. След време Гестапо разбира, че трима от певците на “Комедиен Хармонистс” са от еврейски произход. Това било началото на края. Евреите изчезнали по мистериозен начин, а Лешников не успява да намери достойни техни заместници. Принуден е да се върне в България, където записал над 100 плочи!
Неизвестен подлец пише донос срещу него, в който се казвало, че той е бил любимец на Хитлер и Гьобелс. Това си е самата истина, но той е бил любимец и на Рузвелт. Пък и с какво е виновен един певец, че го харесват някакви изроди? Така или иначе за Ари настъпили жестоки времена. За концерти и записи не можело да става и дума. Всъщност Лешников не можел да си намери никаква работа! Как е оцелял, един Господ знае. През последните години работи като... метач по софийските улици. Но изведнъж в тогавашната ГДР най-неочаквано се сещат за него и го награждават със златен медал за заслуги към... немската култура. Под натиска на това международно признание и “народната власт” у нас най-неочаквано променя отношението си към българския славей. “Балкантон” издаде дългосвиреща плоча с най-добрите му песни. Аспарух Лешников почина на 31 юли 1978 година в София. Една година по-късно го наградиха посмъртно с ордена “Кирил и Методий”.