Аспарух Лешников

Аспарух Лешников е роден на 16 юли 1897 в Хасково, починал – на 31 юли 1978 в София. Не са много певците в историята на българската естрада, които могат да му съперничат по международна известност, тираж на издадените плочи или брой на концертните турнета по света. В края на 20-те и началото на 30-те европейската преса не скъпи суперлативите си за “рицарят на горното фа”, а песните, станали популярни в негово изпълнение, които сега всички наричат “стари шлагери” се пеят и до днес. Талантът си на певец проявява от ранно детство - солист е на църковния хор в Стара Загора. По-късно, когато постъпва във Военното училище в София е поощрен от Маестро Атанасов и чешкия капелмайстор Мацак, които го съветват да продължи музикалното си образование. По това време се сприятелява с Христо Смирненски, а като свидетелство за това остава песента “Горчиво кафе” (т. Христо Смирненски). След като учи известно време при Иван Вульпе и Петър Райчев, заминава за Берлин. По съвет на Олга Книпер-Чехова, която е покорена от изпълнението му на руски романси, той се явява на конкурса в Sternischen Konservatorium, на който печели една от четирите стипендии сред 180 кандидати. През 1928 постъпва в най-големия ревю-театър на Берлин “Grobeschauspielhaus” (сега “Фридрих щат папас”) и е включен в секстета “Комедиен хармонист” - един от най-популярните вокални състави в Европа по това време. С него концертира в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Италия, Америка (на някои от тях присъстват личности като Рузвелт, крал Олаф, Вилхелм Фуртвенглер); участва във филми с Марлене Дитрих, Макс Ландер, Пер Морган, Роза Балети, Ани Ондра. Повече от 280 песни са издадени на стотици хиляди плочи от фирмите “Odeon”, “Electrola”, “Columbia”, “His Masters Voice”. За съжаление с идването на Хитлер на власт бляскавата кариера на секстета е прекъсната (трима от членовете са евреи). Той се завръща в България, където записва повече от 100 плочи. Сред популярните песни, които изпълнява са: “Белокаменна чешма” (м.Поптошев), “Не чакай ме” (м.К.Георгиев), “Танцувай, циганко” (м.Йосиф Цанков), “Зората пукна” (м.Иван Наумов), “За нашата раздяла”, “Тъгата на изоставения”. По време на бригадирското движение изнася концерти пред младежките бригади. През 50-ге и 60-те е напълно забравен. През 1965 гостува в Германия и е обявен за почетен гост на Дрезден, а през 1968 - на тържествения юбилей на “Фридрихщат палас” е удостоен със златна значка и званието почетен член на театъра. Албумът, издаден от “Балкантон”, съдържа архивни записи. През 1979 е удостоен с орден “Кирил и Методий” по случай 80-годишния си юбилей.