Ангел Заберски: Публиката е като нещо сладко и горчиво

Ангел Заберски - шарж от Борис Димовски- Смятате ли се за популярен?
- Да.

- Как започна кариерата ви?
- Композиционните ми опити датират от студентските ми години. През 1958 година написах песента “Сини очи”, която стигна до публиката, хареса се и аз насочих всичките си усилия в този жанр.

- Работите ли ежедневно?
- Да.

- Как се ражда една песен?
- С много мъка.

- Убеден ли сте, че стилът, който предпочитате, е най-добрият?
- Най-много ми подхожда.

- Коя национална школа в забавния, жанр уважавате най-много?
- Американската.

- Смятате ли, че българската забавна музика вече има свой облик?
- Все още истинският път не е намерен, макар че усилията на много автори имат добри насоки.

- На какво според вас се дължат нападките към тази музика?
- Понякога поради качествата на творбите, друг път поради некомпетентността на критиците или поради “компетентността” на широката публика. За забавната музика се говори както и за спорта. Всички я разбират. Според мен обаче зад забавлението й стоят твърде сериозни проблеми и не може, не трябва с лека ръка да се критикува.

- Какъв е пътят към истинската творческа изява?
- Искреност и любов към хората.

- Какво разбиране влагате в думата талант?
- Качество на духа, което отразява реално действителността.

- Не ви ли се е случвало да се страхувате, че се повтаряте?
- Стремя се да не се повтарям, но е много трудно да бъдеш разнообразен.

- Смятате ли, че изпълнителят винаги спори с композитора и създава нещо ново от песента?
- Изпълнителят трябва да стане съавтор, да изживее същите чувства, които са вълнували автора, да допълни емоционално творбата със своето сърце. А що се отнася до спора, според мен не е необходимо, защото композиторът е спорил достатъчно със себе си, когато е писал творбата.

- Има ли опасност от комерсиализация в жанра?
- Това е най-популярният жанр. Най-търсеният, предлаганият, разпространяваният и комерсиализирането му е естествено. Производството му се е превърнало в световна индустрия, но това не означава, че творците му са се комерсиализирали.

- Според вас забавната музика е главно за развлечение или има и друга функция?
- Жанрът е многообразен и всеки намира в него това, което търси.

- Какво е отношението ви към актуалната политическа песен?
- Към този жанр подхождам много сериозно. Той трябва да има качества, а не лозунги. За тези песни важат същите закони, както и за останалите жанрове музика.

- Освен в жанра на леката музика, творите ли и е други?
- Да. Пиша детска, филмова музика, музика към театрални спектакли, хорови и кантатно-ораториални творби.

- Как приемате оценките на критиците?
- Към тях се отнасям като към малки деца, които не знаят какво искат.

- Те помагат ли ви?
- Не. Най-добрият критик си е самият автор.

- А към публиката какво отношение имате?
- Нея приемам като нещо сладко и горчиво.

- От какво зависи професионалното ви самочувствие?
- От самия мен, доколко мога.

- А човешкото?
- От времето.

- Кой чуждестранен композитор или певец в забавния жанр предпочитате?
- Има твърде много автори и изпълнители и не мога да цитирам едно или две имена.

- От българските ви колеги кой най-много ви допада?
- Не ми се отговаря на този въпрос.

- От сериозните жанрове кого предпочитате?
- Родион Щедрин, а от българските Кюркчийски и Текелиев.

- Кой е любимият ви поет?
- Нямам любим.

- Какво ви дават другите изкуства?
- Прозорци към света и към себе си.

- Вярвате ли в приятелството?
- И да, и не.

- А в любовта?
- И не, и да.

- С какво се развличате?
- С живопис.

- Имате ли девиз?
- Честност.

Интервю на проф. Вера Грозева за книгата
„Срещи с имена от естрадата” (издателство „Музика”, 1980); шарж: Борис Димовски