Авторът на „Топъл дъжд“ си отиде на 89

Авторът на „Топъл дъжд“ и още куп незабравими шлагери в родната естрада – Петър Караангов, е починал на 89 г. Поетът си е отишъл само 5 дни след рождения си ден. В социалните мрежи изпълнители и почитатели го почетоха с някои от най-знаковите хитове, създадени по неговите стихове – „Топъл дъжд“ и „Провинциална пролет“ (Силвия Кацарова), „Любовта е море“ (Лиана Антонова), „Закъснели срещи“ (Мария Нейкова и Михаил Белчев), „Златна ябълка“ (Диана Експрес), „Зима“ (Тоника СВ), „Есен“ (Домино), „Думи“ (Росица Кирилова), „Рожден ден“ (Веселин Маринов).

„Днес ни е напуснал големият поет и приятел Петър Караангов. По негови стихове Тончо Русев е написал песните "Топъл дъжд" и "Провинциална пролет" в изпълнение на Силвия Кацарова, "Илюзия" - Георги Христов, "Зимно море" - Мустафа Чаушев, "Зима" - Тоника СВ, "Рожден ден", "Есен" - Веселин Маринов, и много други любими песни. Почивай в мир, чичо Петьо!“, написаха в страницата на композитора Тончо Русев наследниците на патриарха на българската музика. „Голямата болка на съвременната поп песен е липсата на добър текст. Такъв, който в два куплета и един припев да разкаже живота без преструвки. И колкото по-истински е текстът, толкова по-дълго помним и търсим песента. Поетът Петър Караангов си е отишъл от този свят. Беше един от малкото талантливи, които знаят вълшебната рецепта“, добави и младият композитор Ефтим Чакъров. Големият поет Найден Вълчев, автор на „Една българска роза“, „На всеки километър“, „Някога, но не сега“ и още куп любими златни шлагери, който кара 94-ата си година, казва за колегата си, че е най-цветният български поет, припомня тв водещият Костадин Филипов. „Петър Караангов е поел по последния си път. Натам, откъдето вали "Топъл дъжд" (LZ), без значение дали е "Зима" (Тоника СВ), "Есен" (Домино) или "Провинциална пролет" (LZ). Тези и още десетки песни по негови стихове остават да звучат и до днес с "Думи" (Росица Кирилова), които винаги ще бъдат повод за "Закъснели срещи" (Г. Минчев, М. Нейкова) през всички "Сезони" (Мария Нейкова) и без "Илюзия" (Георги Христов) тук, "У дома" (Георги Станчев). Поклон, Поете“, казва журналистът.

Петър Караангов е роден на 11 ноември 1931 г. в Свети Врач, днес Сандански. Завършва гимназия в родния си град, полувисш Държавен библиотекарски институт и българска филология в Софийския университет. Работил е като библиотекар в читалищната библиотека в Сандански, като коректор в издателство „Български писател“, като редактор на сп. „Пламък“, като главен редактор на издателство „Български писател“ и в Студията за игрални филми „Бояна“ . Той е бил директор на Националната библиотека „Кирил и Методий“ (1983-1989) и главен секретар на Съюза на българските писатели (1989-1991). Петър Караангов е носител на орден „Стара планина”, както и на редица други награди и отличия, сред които Националната Вазова награда, Националната литературна награда „Изворът на белоногата“ (Харманли), на Годишната награда на СБП за поезия. Стиховете му са преведени на повече от 20 езика. Те са включени в повече от 10 стихосбирки – „Сезоните на нашата улица“, „Годишни кръгове“, „Зимни недели“, „Внезапно лято“, „Приближаващи снегове“, „Както музиката вечер“.

Колегите за него

Николай Милчев: Тръгна си като есенно листо

Сигурно след няколко дни поезията му пак ще стане видима, защото думите в неговите стихове бяха толкова красиви, че не се забелязваха. Караангов пишеше стиховете си с най-талантливото симпатично мастило. Пишеше за природата, а природата я нямаше на листа - беше в очите ни, цъфтеше, пееше и прецъфтяваше. Пишеше за любовта, а любовта я нямаше на листа, защото ни беше разтворила в себе си като в капка вода. Караангов беше благ човек. Разтегляше словата си, бавеше ги, но винаги ги изричаше точно така, че да са само за тебе. И ако за добрия човек казват, че прави на мравката път, аз мисля, че думите точно като мравки правеха път на Петър Караангов. Умът ми не го побира как той беше между нас, а беше и сезон, който се рони, и птица от отминало ято, и невидим магьосник на доброто. Тръгна си един от най-големите български поети. И го направи като есенно листо, което ляга до другите есенни листа тихо и смирено. Само че върху това есенно листо вместо снежинки, ще падат рими. Поклон пред Духа му, който никога не казваше всичко изведнъж. И който каза всичко.

Стефан Коларов: Заглавията му издават благородство

Тъжната вест за неговата кончина ме върна към една снимка и едно време, когато се водеха сериозни разговори за темите и проблемите в литературата, когато творци и критици търсеха значителните явления или отстояваха своята позиция. Независимо от злословията и пропагандно-истеричните хули, които се появяват постоянно от комплексирани графомани, обявили се за хора с шекспировска мощ, за литературния ни живот до 10 ноември, тогава можеше да се различат талантливите автори от безличията, търгуващи с идеологическо блюдолизничество. Петър Караангов (1931-2020) сред своите връстници от доста богатото на личности поколение успя да намери своя индивидуален художествен облик, стил и глас. Въпреки че е роден на юг, той не е от темпераментните и полемични натури, владее гласа си, шлифова своя поетичен изказ. Дори заглавията на книгите му издават благородство и вглъбеност: "Годишни кръгове", "Зимни недели", "Внезапно лято", "Дъждът преди да стане сняг" и др. Сезоните със своята пластична изразителност стават израз на човешки чувства и вълнения, открояват духовни прозрения. Тъжно е, когато си отиват хора, но още по-голяма е тъгата, когато си отива един автор, който със своето слово ни е карал да се чувстваме хора.