Авторът на „Пътнико свиден” се срамувал от фамилията си Дупев

Димитър ПетковВ сърцето си всеки българин носи песни като “Моя страна”, “Една българска роза” и “Нашата мила родна страна”, последната от които е по-известна като “Пътнико свиден”. Неин автор е композиторът Димитър Петков (1919-1997 г.), бивш директор на Софийската народна опера. Песента изминава сложен и дълъг път, докато стане национално известна. В началото на 1973 г. БНТ обявява песента “Нашата мила родна страна” за поредната “Мелодия на годината”. Патриотичният шлагер се изпълнява от младата певица Ани Павлова и й носи национална популярност, дори званието „заслужил артист”, за което имена като Емил Димитров, Маргрет Николова, Йорданка Христова, Ирина Чмихова, Лили Иванова са чакали години наред.
“Пътнико сведен” е писана от композитора Димитър Петков първо за детски хор, после я поверена на Леа Иванова, но песента е забранена, и едва тогава я дава на Ани Павлова, разказва Люлина Абрашева, дъщеря на автора на текста Иван Генов, също покойник. В биографичната книга на Леа Иванова “Би трябвало да имам два живота” е публикуван нотният текст с лично посвещение за Леа от автора Димитър Петков. Той е смятал Иванова за най-подходящ интерпреатор, тъй като от нейните уста – на човек, който е обиколил света, думичките не звучат плакатно. Леа записва песента и я снима през 1972 г. в музикалния филм на режисьора Гриша Островски “Леа пее и се смее”. По незнайни причини обаче филмът е спрян след монтажа си. Лентата не вижда премиера 28 години. Събира прах по лавиците и се запазва по чудо. БНТ я излъчва по сателитния си канал едва през 2000 година. Създателят й Гриша Островски пропуска този ефир и така и не успява да види на екран до смъртта си този филм, Леа – също.
„Пътнико свиден” във филма „Леа пее и се смее” наистина е представена като филмов сюжет – по това време думата „видеоклип” не се използва като термин. По сценарий певицата тръгва на поредното турне в чужбина. Пред колата я спира почитателка (актрисата Силвия Рангелова, във филма участват още Парцалев, Стефан Данаилов, Климент Денчев), но вместо стандартния автограф, получава още по-ценен подарък – магнетофонна лента с най-новата песен на Леа, озаглавена “Песен за България”. Докато видеокартината се пренася на летището, където Леа и Еди отново поемат на път, в същото време момичето слуша у дома се рефрена “Пътнико свиден, пътнико млад”... Това е и оригиналното заглавие при Леа – „Пътнико свиден”. Със забраната на филма остава неизвестно и самото изпълнение.
Песента обаче е обречена да стане почти национален химн. Това се получава при следващия й запис, в аранжимент на младия  композитор Найден Андреев и изпълнение на младата певица Ани Павлова. Песента се запява от мало и голямо. Това е един от редките случаи в историята на естрадната класация „Мелодия на годината”, когато мнението на жури и зрители, които гласуват отделно и оформят две различни класации, съвпадат на 100 процента Изпълнителката й прави няколко години много успешна кариера. Последното й появяване в медиите е през 1996 г.
Поводът журналистите да се сетят за нея е пародийната версия на големия шлагер, направен тогава от “Ку-ку”. Те префасонират текста, използвайке рефрена: “Пътнико Виден, пътнико Офф”. Лирически герой става  министър-председателя Жан Виденов, малко преди да сдаде властта. Кукувците тогава открито иронизират младия премиер, а с това подсещат хората и за позабравената хубава песен. В последното си интервю Ани Павлова споделя, че живее живота на обикновен гражданин. Пеела само по специални поводи.
Малко известно е, че едни от първите изпълнители на „Нашата мила родна страна” всъщност са... братя Аргирови. Но поне 10 години, преди да станат най-големите дискозвезди на България. Още като деца близнаците от Пловдив са известни като децата чудо – много музикални и артистични. Често гласовитковците са атракция на правителствени концерти. Големи черни волги идвали да ги вземат от тях и да ги откарат на поредното мероприятие на държавно ниво. За годишнина на Тодор Живков, вероятно през 1971 г., момчетата трябвало да го поздравят с хубава патриотична песен. Именно пред бай Тошо те изпълняват „Пътнико свиден, пътнико млад...” За отличното представяне получили значки за спомен.
Авторът на мелодията Димитър Петков е един от най-активно участващите в обществения и културен живот за времето си композитор. Лауреат е на най-високите държавни ордени и звания. Писал е солови, хорови, масови и детски песни, кантати, оратории. Негови са оперетата „Неспокойни сърца” и операта „Замлъкнали камбани”. Завършва музикалната академия при Веселин Стоянов, след което специализира в Москва при Арам Хачатурян. Неговият учител Хачатурян е насърчавал таланта му да композира дори в писма: „Димитър, ти трябва да твориш!”. От Москва е специално поканен да оглави Софийската народна опера, само на 35 години, което го превръща в най-младият й шеф. Неин директор е цели 11 години от два мандата – 1954-1962 и 1975-1978. Работил е като първи секретар и съветник по културните въпроси в българското посолство в Прага. При този обществен размах обяснимо е, че фамилното име на твореца – Дупев, родом от Райково, Родопите, му създавало неудобства в публичната сфера. Затова той се подписва с бащиното Петков. След 1989 г. стигмата „комунистически” композитор го засяга много по-силно. Петков почва да твори по-лирични творби и тихо угасва през 1997 г., пренасяйки се в по-добрия свят, където отдавна го е очаквал покойният му 9-годишен син Лъчезар.

Иван Георгиев за вестник “Уикенд”