Авер на Роси Кирилова откраднал китара на Атлас

Росица Кирилова в първата версия на АтласПриятел на естрадната любимка Росица Кирилова откраднал първата китара на Атлас, става ясно от биографичната книга на Румен Янев за групата, която излезе през седмицата по случай нейната 25-годишнина. За кражбата разказва основателят на бандата Петър Писарски. Малко известен факт е, че той и Роси Кирилова основават първата формация, от която се ражда и Атлас. В началото се наричат „Следа” в началото на 80-те, но скоро след това красивата блондинка започва самостоятелна карариера и така Пепи събира нови музиканти за първата версия на Атлас. „Аз вече имах електрическа китара – една „Орфейка”, която баба ми и дядо ми ми подариха по някакъв повод. След време един от групата ни с Роси Кирилова ми я открадна. А първата китара стана повод да се запозная с Бойко Трифонов, защото брат му в пиянски изблик я счупи в казармата”, споделя Пепи Писарски.
Едва след четвърт век музикантът си призна, че е използвал шашми, за да направи първите професионални записи на Атлас. „В онези времена успяхме да запишем няколко песни в студио. А тогава студията бяха две – Балкантон и Радиото. После се появи това в БНТ. Беше много трудно да се вредиш, но ние имахме тактика. Баща ми беше отговорен редактор в детска редакция на Телевизията и ни даваше по едно рамо. Но ние правехме и друго. Този компютър, който имахме, беше един от двата или три в България и с негова помощ правехме аранжиментите на много композитори. Срещу това искахме студийно време. И така записахме няколко песни. Като се видим сега с Тошо Лечев още се смее на онези наши финтове. Тошо разправя: „Гледам в графика, че група Атлас ще записва песента „Зове ме слънчева пътека”, а чувам от студиото как Бойко се дере „В джунгла вървя...”. Тогава разбрах, че правите някакви шашми”. А това си бяха напълно задължителни шашми, защото иначе през комисия с тези текстове и музика не можеше да минеш. А за излъчване направихме песни с текстове на утвърдени поети, които си избрахме от стихосбирките им. Така направихме „Древноримски гадател”, „Песен за истината”... Тогава с поета Георги Константинов не се познавахме, но няколко години по-късно отидох при него и му занесох пари от авторските отчисления. Той ми подари стихосбирката си и ми каза, че досега не му се е случвало някой да м уплати за това, че е използвал негово стихотворение за текст за песен. Направо се възгордях”.
Култовият естраден дует на Стефка Берова и Йордан Марчинков е първата школа на някои от най-знаковите ни рокаджии, разкрива в книгата за Атлас Петър Попов – синът на Развигор Попов и композитор на най-големия хит на групата „Кукла”. „В Атлас ме заведе Суки. Това беше някъде през 1988 г. Тогава свирех със Стефка Берова и Йордан Марчинков, а и Мишо Йончев пееше с нас. Имам прекрасни спомени с тези хора. Това може и да не е моят стил музика, но те бяха много етични, приятни и времето, изкарано с тях, ми беше много полезно. Всъщност, аз при тях се научих в движение да свиря на пиано. А пиано просвирвах сам, защото пианистите бяха кът, а барабанисти имаше много. Все пак вкъщи винаги е имало пиано, тъй че не ми беше чуждо. При тях е свирил и Васко Кръпката, и Фънки. Те са били школа за някои наши знакови рокаджии. После свирих с Ивайло Крайчовски от ФСБ в една група с певица Петя Буюклиева и работихме едно лято на Златни пясъци, в ресторант „Под липите”, издава Пепи Попов. Заедно с него в оркестъра на Берова и Марчинков е свирил и барабанистът на Атлас Теодор Бояджиев.
От книгата „Атлас – В инкубатора на славата” става ясно, че най-популярната песен на групата „Кукла” има и оригинален текст, който почти никой не знае. Например фразата „Твойте изкуствени нежни черти” тогава е била „Твойте изкуствени нежни гърди”. Авторът Димитър Воев – бащата на Нова генерация, е възпял модерния днес силикон в гърдите на жените още през 1989 г., но от Атлас се притеснили, че може да го спрат и променили някои детайли. Песента се върти до откат по единственото тогава радио – БНР без въобще да е минала през комисията, която преценява дали музиката и текстът отговарят на художествените изисквания. Срещайки музикант от групата, член на комисията го пита: „Абе, пускат ви песента „Кукла”, няма ли да мине през комисията?”, а отговорът му е: „Вземете я от музикалните редактори и си я минете”. Парчето става и Хит на годината. Дони разказва и любопитни подробности около записът й. „Записвахме я в БНТ и това май беше първият професионален запис на Тошо Лечев. Причината е трагична – дни преди записа почина Вальо Ветов, който трябваше да я запише и Тошо го замести. А първоначално се готвехме Бойко да я изпее. Но той замина за Шотландия и защото ние с Попов настояхме най-много да я запишем, стана така, че я изпях аз. Записът стана много бързо и лесно. Независимо, че обстановката в студиото беше много траурна. Вальо беше починал буквално преди дни и там всички още ходеха с черните лентички и беше едно такова минорно. И в недя, когато трябваше да запиша вокала, бях с един приятел. Преди това вече бях записал баса и излязох да се поразтъпча. Видях се с този приятел и го помолих да ме изчака да запиша един глас и да си продължим разговорите. Той се опъна, като разбра, че трябва да записвам цяла песен и не повярва, че това ще стане бързо. А аз влязох в студиото, изпях я два пъти и Тошо каза: това е, готови сме. И си излязох. Май бяхме тръгнали за някакъв купон с онзи приятел. И отидохме. Не му казах какво съм записвал. Една после, когато песента тръгна и разби всичко по пътя си, му казах какво съм изпял онзи път, когато съм влязал набързо в студиото на телевизията. Той направо не можа да повярва. Но така става. С някои от най-хубавите неща май така се получава”.