Паша Христова - Една българска роза - 1972 - БалкантонПаша Христова - Една българска роза - 1972 - Балкантон

 

 

 

 

 

 

Паша Христова - Една българска роза - 1972 - Балкантон

01.Една българска роза - м.Димитър Вълчев, т.Найден Вълчев, съпровожда До-ре-ми-фа
02.Остани - м.Николай Арабаджиев, т.Димитър Василев
03.Една година любов - б.т.Жива Кюлджиева
04.Този дивен свят - м.Чиеслав Ниемен, б.т.Богомил Гудев
05.Попътен вятър - м.Генко Генков, т.Милчо Спасов
06.Знай - б.т.Паша Христова
07.Щастливи заедно - съпровожда До-ре-ми-фа
08.Повей, ветре - м.Йосиф Цанков, т.Димитър Василев
09.Спри, време - м.Александър Йосифов, т.Анна Георгиева
10.Когато имаш - б.т.Богомил Гудев
11.Цяла нощ - б.т.Димитър Керелезов
12.Бяла песен - м.Димитър Вълчев, т.Петър Караангов
13.Нека този миг да спре - м.Бакара, б.т.Милчо Спасов
14.Аз, ти и розите - б.т.Милчо Спасов

Съпровожда:
ЕО - 1, 11, 12
ЕОКТР - 7, 8, 9, 14
Оркестър София - 2, 4, 6, 10, 13
Оркестър Балкантон - 3, 5

"Певица с много солидна музикална подготовка. Не напразно за нея се пишат критики само със суперлативи."
"... когато Паша Христова пее, имаме чувството за стабилност. Не глас, това е инструмент, който пее. При това пее топло, артистично..."
Дълги години е солистка на една от най-изтъкнатите формации за естрадна музика - оркестър "София"
Прогресът на Паша е резултат на голям талант, съпроводен с професионалност и прецизност.
1967 - фестивалът в Сочи - СССР - златен медал
1967 - фестивалът "Златният Орфей" - лауреат
1970 - фестивалът "Златният Елен" - Брашов - Румъния - трета награда
1970 - нейното изпълнение донесе най-голямата награда, присъждана за песен - Златният Орфей
1971 - специалната награда за изпълнение на Съюза на българските композитори
1971 - фестивалът в Сопот - Полша - Първа награда за изпълнение. Това е най-голямото международно признание за български естраден певец
Всичко това съпроводено с много записи, филми, грамофонни плочи, телевизионни програми. Концертният подиум на много страни познава и ще помни гласа на Паша Христова: СССР, Румъния, ГФР, Югославия, Унгария, Полша, ГДР, Чехословакия и други.
Но нейната песен секна... и при това, тъкмо когато в усмивката й заедно с лъчезарността на детското лице започна да се чувства увереност. Когато погледът говореше вече за зрялост.
Когато нейната песен, зачената с фибрите на младата й чувствителност, преминала през сърцето, осмислена от големия й талант, започна да се лее, да звучи надалеч, да стопля хората, да буди възхищение, да предизвиква гордост...
Тя замлъкна...