Георги Минчев - BG Rock - 1997 - CMPГеорги Минчев - BG Rock - 1997 - CMPГеорги Минчев - BG Rock - 1997 - CMPГеорги Минчев - BG Rock - 1997 - CMP

 

 

 

Георги Минчев - BG Rock - 1997 - CMP

 

 

 

Георги Минчев - BG Rock - 1997 - CMP

01.Българският рок - м.Николай Качаров, т.Георги Минчев, ар.Кузман Бирбучуков
02.Ние, музикантите - м.Петър Гюзелев, т.Георги Минчев, ар.Кузман Бирбучуков
03.Есен в Созопол - м.Иван Николов-Шилото, т.Георги Минчев, ар.Константин Цеков
04.Малък Фиат - м.Антон Дечев, т.Георги Минчев, ар.Иван Лечев
05.Почти полунощ е - м.ар.Антон Дечев, т.Георги Минчев
06.Доктор Иванов - м.Андрей Станчев, т.Георги Минчев, ар.Иван Лечев
07.Песента на певеца - м.ар.Константин Атанасов, т.Георги Минчев
08.Урок по рок - м.т.Георги Минчев, ар.Вили Казасян
09.Юли - м.Андрей Станчев, т.Георги Минчев, ар.Кузман Бирбучуков
10.Стари тъжни песни - м.Вили Казасян, т.Георги Минчев, ар.Иван Лечев
11.Рокендрол ветерани - м.ар.Кирил Маричков, т.Георги Минчев
12.Момчето и аз - м.ар.Антон Дечев, т.Георги Минчев
13.Какви времена - м.ар.Кирил Маричков, т.Георги Минчев
14.Полтеграйст - м.ар.Валди Тотев, т.Георги Минчев
15.Семеен блус - м.Петър Гюзелев, т.Георги Минчев, ар.Христо Йоцов
16.Момчета с китари - м.ар.Петър Гюзелев, т.Георги Минчев
17.Мъж в гардероб - м.ар.Кирил Маричков, т.Георги Минчев
18.Луди глави - м.ар.Валди Тотев, т.Георги Минчев
19.Рокенрол в събота - м.ар.Петър Гюзелев, т.Георги Минчев
20.Една любов умря - м.ар.Румен Бояджиев, т.Георги Минчев
21.La biere, le sex et le R'N'R - м.ар.Петър Гюзелев, т.Георги Минчев
22.ДЗИ - рекламен спот - м.Константин Бахаров, т.Йордан Желязков

Българският рок - 1987
Този албум посвещавам на всички, които са разбрали, че рокенролът е не само добра и стара, но и разнообразна музика... На Пепи от ФСБ, който успя да ме убеди, че певецът никога не трябва да престава да пее... На Ивайло, защото организира записите така, че албумът да бъде завършен за 12 сеанса... На Кузман - първият, който влезе в студиото в 9 ч. сутринта на 2 април 1987 г. и така дръпна жиците, че ми спря дъха... На Иванчо - най-неуморимият, най-ентусиазираният, този, който непрекъснато питаше: "Има ли още свободни писти?"... На Косьо - защото щом се наложеше да се "удари" клавиш, той беше в студиото... На Кирчо, Валди, Пеци и Жоро - защото съществуват... На Румен, който доказа и на мен, че електрониката също суингира... На тромпетистите Данчо и Цапето, на кларинетиста Джуджи, на пианиста Хани, на саксофониста Киката, но вокалистите на Митьо Бояджиев...
На моите приятели Васко, Деян, Ивайло и техните помощници Борето, Сашко, Момчил, Ники, Бойко... На Любка...На СеМето... Без всички тях - едва ли щеше да го има "Българският рок"...

Рокенрол ветерани - 1989
Зная, че записаното на една плоча е много по-важно от написаното върху обложката й, но след като съм хванал вече писалката, моля ви, имайте още малко търпение и прочетете тези няколко реда. Напоследък все по-често чета тук и там, че еди кой си музикант бил записал плочата си съвсем сам. И така може, съгласен съм, но аз никога не бих го направил! Не защото не съм достатъчно музикант, но защото ще ми бъде скучно, ще ми липсват приятелите, компанията... Албумът "Рокенрол ветерани" е мислен по втория, по-истинския според мен начин. Всъщност - ето как! През лятото на 1987-а "Щурците" направиха юбилейното си турне. Пееше се навсякъде - не само на сцената, но и в гримьорните, в автобуса, в хотелските стаи... За много неща се говореше, също! С Кирчо Маричков, например, можеше по цяла нощ да се спори за рокенрол, "Бъндараци", за времената, в които живеем. Кирчо знае и много вицове! Пеци Гюзелев пък е доброто момче на групата. По това време още не бях преболедувал развода си и Пеци се опитваше да ме разсее с разкази за веселби по време на минали турнета. Говореше ми и за плановете си да помага на млади групи. Веселякът Валди Тотев пък ме занимаваше с истории за екстрасенси, НЛО и всякакви други необясними явления. Ако има "луда глава" в "Щурците", това е Валди! И така, темите за песните в "Рокенрол ветерани" се оформиха още през 1987 г. Оставаше от Балкантон да кажат: "Работете!".. С тримата Щурци написахме осем песни. Деветата дължа на Румен Бояджиев - един музикант, заради когото бих си купил шапка. За да му я сваля! Десетата, всъщност най-старата песен в плочата написахме с моя верен приятел Тони Дечев. Нарича се "Момчето и аз", с нея през 1988-а спечелихме Първата награда на Младежкия конкурс. Иска ми се да спомена още няколко имена - на Милена и Звездьо, на Косьо и Иванчо, на Вальо, Панчо, Бадема, Киката и Тошко, на група "Контрол", на момчетата от студиото - Дейчо, Васко и Ивайло, Сашко и Борето, Ники, Момчил и Бойко... И разбира се - Даниела, която даже когато валеше, правеше денят ни да изглежда слънчев! За всички тях е моето искрено благодаря! Това е цялата история. Ще се радвам ако приемете "Рокенрол ветерани" не като солов, а като албум написан и записан от шестима приятели!

Записите са осъществени с участието на музикантите:
Кузман Бирбучуков - китари, бас
Константин Цеков - клавишни, барабанен компютър, акустично пиано
Недялко Нейков - барабанен компютър
Християн Цаков - клавишни
Йордан Капитанов и Цветан Петров - тромпети
Иван Лечев - китари, клавишни, барабанен компютър, бас синтезатор, електрическа цигулка, фендер пиано
Ивайло Крайчовски - бас, фретлес бас
Кирил Йорданов - алт саксофон, тенор саксофон
Константин Атанасов - китари, барабанен компютър
Кирил Маричков - бас, синтезатори, компютърни барабани, беквокали
Петър Гюзелев - китари, барабанен компютъ
Валди Тотев - пиано, беквокали, синтезатори
Георги Марков - барабани, перкусия
ЕО На БРТ - брас
Людмил Георгиев - кларинет
Емануил Манолов-Бадема - тенор саксофон
Панайот Славчев - пиано
Валери Градинарски - китари
Милена Славова и Звездомир Керемидчиев - беквокали
Биг бенда на Вили Казасян
Дечко Делчев - тенор саксофон
група Контрол - беквокали
Румен Бояджиев - синтезатори, барабанен компютър

Дигитално мастериране: студио CMP
Изпълнителен продуцент: Георги Минчев
С благодарност към ДЗИ и Общинска банка АД